Какво трябва да знаем за дългоушко?

Заекът е най-популярното ловно жлвотно, което се цени особено много от ловците не само заради вкусното месо и кожата, но и за интересното ловуване, свързано с много гонки и емоции.

Той е причислен към категорията на дребния дивеч, защото на дължина достига не повече от 60 см, а теглото му е от 3 до 5 кг, рядко достига повече. Има къса опашка до10 см и е щръкнала нагоре, а горната му устна е цепната и много подвижна. Ушите му са дълги и също подвижни, а очите са изпъкнали и виждат сравнително добре. Козината му е с жълтокафяв оттенък до сива по гърба, а отдолу на корема -жълтеникавобяла. Опашката му отгоре е черна, а долната страна – бяла.

Женската има по-червеникав цвят от мъжкия. Задните крака на заека са много по-дълги от предните и имат по четири пръста, докато на предните крака са по пет. Това устройство на краката му позволява да ходи с подскачане и да развива голяма бързина при преследване, особено по нанагорнище.

При бягане заекът изхвърля задните си крака пред предните и стъпва с двата задни или двата предни крака едновременно.

Оставя твърде характерни следи, при което предните по-големи и продълговати отпечатъци са от стъпалата на задните крака, а задните, по-дребни отпечатъци са от предните крака. Следите на заека са различни при нормално подскачане и при бягане.

Какво трябва да знаем за дългоушко?

При преследване, а и при прибиране в леговището си прави хитри плетеници, комбинирани с големи скокове и удвояване на дирята, които често му помагат да се спаси от гибел.

Живота на заека достига до 10 години, но много рядко достига тази възраст заради ловците и многобройните си врагове.

Заекът е нощно животно. Излиза вечер на свечеряване, обикаля близките райони да търси храна и се прибира в леговището си сутрин преди изгрева на слънцето. Дневното му легло е слабо изрити дупки между храстите в места с по-малко движение.

При сухо време, общо взето, стои в откритите места – синори, стърнища, бразди на изорани ниви. При дъждовно или ветровито време се оттегля в гората или околните храсталаци.

У нас заекът е широко разпространен , като любимо място са му селскостопанските райони, необработваемите земи и нискостъблените гори и храсталаци, като най-добрите му местообитания са до 600 метра надморска височина. Избягва мочурливите и заблатени места, както и големите горски комплекси.

Храната на заека е чисто растителна: треви, млади филизи и листа, кора и фиданки, зеленчуци и др. Като типичен гризач той прерязва като с нож с острите си резци косо и гладко по-тънките клони на фиданките.

Заекът има три вида жлези, чиито секреции издават не много силна, но трайна миризма. Едните жлези се намират до ануса, вторите – на вътрешната страна на бузите му, а третата на върха на носа. Последната отделя ароматна миризма, която остава там, където заекът е подушвал, и има „маркиращо“ значение. Аналните жлези умирисват задните крака, защото при лежащо състояние жлезите попадат между ходилата на задните крака. Това ориентира кучето за посоката на движение на заека.

Заповядайте в Royal Horse Club! На нашата територия може да забележите много диви зайци (приложените снимки в публикацията са направени на територията на коннат база). А ако не ви провърви, децата ви могат да се запознаят с нашите питомни зайци! 🙂

Какво трябва да знаем за дългоушко?